Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“

История на Инспекцията по труда

Инспекторатът по труда, създаден с указ на княз Фердинанд от 3 ноември 1907 година, е първообразът на днешната Инспекция по труда в България. Според указа на княз Фердинанд Инспекторатът по труда е създаден за "прилагането на законите, правилниците и наредбите по индустрията, търговията, занаятите и по протекцията на работниците".

Първият български закон в областта на безопасността и хигиената на труда е приет през 1917 г. Контролът за неговото спазване е възложен на Инспектората по труда към Министерството на земеделието и търговията. Този закон има много дълъг живот, отменен е чак през 1951 година, когато е приет Кодексът  на труда - сборник от нормативни актове, които регулират трудовоправните отношения в Република България и до днес.

През 1949 година България ратифицира Конвенция 81 на Международната организация на труда от 1947 година за Инспекцията по труда. Към момента на нейното ратифициране българската държава вече има изградена и установена традиция в областта на контрола на работната среда.

През 1951 година контролните функции по безопасност и здраве при работа се делегират на обществена организация - Българските профсъюзи и контролната структура се инкорпорира в структурата на синдикатите.

През 1991 г. е създадена Държавна инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика. През 1992 година със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда държавата възвръща контролните си функции по безопасност и здраве при работа като възлага тази дейност на  Държавната инспекция по труда, която през същата година е преобразувана в Главна инспекция по труда, а от 2000 - та година  - в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ") към министъра на труда и социалната политика.

Инспекцията по труда в дати