Налице са сериозни празноти по отношение на осведомеността за потенциалните рискове, свързани с работата с наноматериали, както и сериозни недостатъци в предоставянето на информация за тези рискове на работното място, показват резултатите от нов преглед на научната литература, изготвен от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).
Нанотехнологиите присъстват в нашето всекидневие под формата на много продукти и приложения. Наличието на рискове за здравето и околната среда, произтичащи от някои изкуствени наноматериали, е научно доказано (1), но въпреки това наноматериалите се използват в производството на храни, козметични продукти, текстилни изделия, бои, спортни стоки, електронни уреди, почистващи препарати и много продукти за здраве и фитнес. Освен това такива материали се използват на много работни места. Понастоящем са декларирани повече от 1000 потребителски продукта, произвеждани от повече от 500 дружества в 30 страни. Между 300 000 и 400 000 работни места в ЕС са пряко свързани с приложения на нанотехнологиите, а изкуствени наноматериали се използват в много повече работни места надолу по веригата на доставки; 75% от тези работни места са малки и средни предприятия.
В резултат на извършения преглед на актуалните научни изследвания по темата EU-OSHA установи, че информацията относно потенциалните рискове, произтичащи от тези материали, е все още недостатъчна, а мнозинството от европейците (54%) дори не знаят какво представляват нанотехнологиите. Дори в работните места, където се използват наноматериали, нивото на осведоменост е ниско. Например 75% от работниците и работодателите в сектора на строителството не осъзнават, че работят с наноматериали.
Предприети са някои инициативи за предоставяне на информация относно рисковете, свързани с изкуствените наноматериали, и начините за тяхното управление (невинаги обаче насочени към работните места), например от страна на големи производители, някои профсъюзи, национални механизми за диалог в някои държави-членки, а в европейски мащаб от Европейската комисия въз основа на пътната карта на Общността.
Необходимо е обаче да се направи много повече (по възможност съвместно от органите, разработващи политиките, социалните партньори, националните органи по безопасност и здраве при работа, агенциите за обществено здраве, секторните сдружения и т. н.), тъй като недостатъчната информация относно рисковете може да породи объркване и необосновани опасения или подценяване на рисковете, което от своя страна ще стане причина за прилагане на неподходящи мерки за превенция и контрол на рисковете. Стратегиите за предоставяне на информация относно рисковете трябва да помагат на работодателите да вземат обосновани решения, засягащи съответните работни места, и да предприемат подходящи превантивни мерки, а също така да предоставят възможности на отделните работници да упражняват личен контрол върху условията, в които се трудят, за да се предпазват ефективно.
EU-OSHA разработи онлайн база данни с предоставени от дружества примери за добра практика за ефективно управление на използваните на работните места изкуствени наноматериали, която обхваща осем държави-членки и различни отрасли, между които секторите на производството на текстил, строителството и медицинските технологии. По същата тема предстои публикуването на уеб приложение и кратък практически насочен информационен материал относно инструментите за управление на рисковете, свързани с наноматериалите, и за управление на рисковете, свързани с наноматериалите в областта на поддръжката, строителството и здравеопазването.
###
(1) Нанотехнологиите включват обработка на материали в много малък мащаб (в нанометри, т.е. размери, които са 10 000 пъти по-малки от диаметъра на човешкия косъм). „Наноматериал“ означава естествен, съпътстващ или произведен материал, съдържащ частици в необвързано състояние или под формата на агрегат или агломерат, при което външният размер в едно или повече измерения на поне 50 % от общия брой частици е в обхвата 1—100 nm (Препоръка на Комисията от 18 октомври 2011 г. относно определението за наноматериали (2011/696/ЕС)).