Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.
Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.
Административният акт за назначаване се издава в писмена форма и трябва да съдържа:.
1. наименованието на акта;
2. наименованието на органа, който го е издал;
3. правното основание за назначаването;
4. трите имена на назначаваното лице;
5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;
6. размера на основната заплата;
7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.
В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.
Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.
Ако в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване.
Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
(чл. 6, ал. 1 от ЗДСл; чл. 9, ал. 1 от ЗДСл; чл. 11 и чл. 12 от ЗДСл)