Работодателят е длъжен да осигури обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. Тази разпоредба е императивна и безусловна и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението, както и за българските предприятия в чужбина, доколкото друго не е предвидено в законите на съответната държава или в международен договор, по който Република България е страна.
Това изискване е приложимо в случай, че са налице и двете категории: работещ и работодател. „Работещ” е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика, а „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
Справка: чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; § 1, т. 2 и 2а от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.