Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на работа.
Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.
По трудов договор се дължи продължително и многократно изпълнение. Със сключването на трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При нарушаване на трудовите права от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване изискванията на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение. Т. н. “Граждански договори” (договор за услуга, за изработка и др.) е сборно понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за изработка се сключве за еднократно изпълнение.
Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения.
Справка: чл. 1, ал. 2, чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда; Закон за задълженията и договорите.