Обезщетение за придобито право на пенсия се изплаща при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, а не заради самото пенсиониране. То се дължи на работник или служител, който е придобил право на пенсия и е решил да се раздели с работодателя си, дори да не се пенсионира след това. Право на него имат и работещите, чиито договори са прекратени, след като те са се пенсионирали без прекъсване на осигуряването.
От началото на 2015 г. влязоха в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, според които работниците и служителите вече ще могат да се пенсионират без да се прекратява трудовото или служебното им правоотношение. Досега беше задължително осигуряването им да се спре поне за ден. След промяната на правилата за пенсиониране в ИА „Главна инспекция по труда“ идват много запитвания кога и кой има право на обезщетение за придобито право на пенсия.
Работодатели и работещи се интересуват дали при новата възможност да се излиза в пенсия без прекратяване на договора, обезщетението не се дължи още при самото пенсиониране. Друг често задаван въпрос е дали остава дължимо при прекратяване на правоотношението, ако междувременно работещият се е пенсионирал.
В Кодекса на труда и в Закона за държавния служител обаче изрично е регламентирано, че това е вид обезщетение, което се изплаща при прекратяване на правоотношението. Условието за изплащането е към момента на прекратяването работещият да е придобил право на пенсия, независимо дали се е възползвал от него или не. Това означава, че обезщетението е дължимо и при прекратен договор, когато междувременно лицето се е пенсионирало по новия ред - без да прекрати осигуряването си.
Обезщетението за придобито право на пенсия се изплаща само веднъж. Ако работник или служител е получил това обезщетение от един работодател, дори да упражни правото си на пенсия при друг, новият работодател не му го дължи.
Според Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца при прекратяване на трудовите правоотношения, независимо от основанието, с работник или служител, придобил право на пенсия. Ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 г. от трудовия си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца (чл. 222, ал. 3).
По Закона за държавния служител обезщетението за придобито право на пенсия е в размер 50% от месечната му основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати (чл. 106, ал. 3, изр. първо от Закона за държавния служител). Ако служителят е работил в една администрация през последните 10 г., той има право на обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а когато стажът му е по-малко от 10 г. – на две, ако това е по-благоприятно за него. (Чл. 106, ал. 3, изр. второ от Закона за държавния служител).