Възстановява се и изискването да утвърждават Правилник за вътрешния трудов ред
Работодателите в микро- и малките фирми отново могат да въвеждат удължено работно време при производствени причини и непълно при намаляване на обема на работа, след като депутатите гласуваха отмяна на влезлия в сила на 17 юли Параграф 2а от Кодекса на труда. Според него разпоредбите на чл. 136а (удължаване на работното време), чл. 138а (въвеждане на непълно работно време от работодателя) и чл. 181 (задължението за изготвяне на правилник за вътрешния трудов ред от предприятието) не се прилагат за микропредприятията и малките предприятия. Така на практика беше отнета възможността на тези работодатели да се възползват от гъвкавите форми на работното време при нужда.
За да могат малките фирми да въвеждат удължено или непълно работно време при производствена необходимост или при намаляване на обема на работа, трябваше параграф 2а от Кодекса на труда да се отмени. Това стана чрез преходна и заключителна разпоредба в Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който днес, 11.08.2015 г., беше обнародван в Държавен вестник (бр. 61 от 11.08.2015 г.). Парламентът реши изрично промяната в Кодекса на труда да влезе в сила със задна дата - от 17 юли 2015 г., за да няма правни последици за работодатели, които по време на забраната са използвали гъвкавите форми на работно време. С влизане в сила на промените в Кодекса на труда, считано от 17 юли 2015 г., отпадна задължението на работодателя да уведомява предварително Инспекцията по труда при удължаване на работното време. Това важи за всички работодатели, които при производствена необходимост въвеждат удължено работно време, вкл. и за микро- и малките предприятия.
С отмяната на § 2а се възстановява и задължението на микро- и малките предприятия да утвърждават Правилник за вътрешния трудов ред, с който трябва да бъдат запознати работниците и служителите и който трябва да е на разположение на контролните органи в обектите на контрол при проверка. На практика Правилникът за вътрешния трудов ред е вид облекчение за работодателите, тъй като им позволява с един документ да изпълнят задълженията си да осигурят на работниците и служителите си указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително да ги запознават с правилата за вътрешния трудов ред. В противен случай би им се наложило да издават серия от заповеди, указания и други документи. В Кодекса на труда изрично е регламентирано, че разпределението на работното време, въвеждането на гъвкаво работно време, както и начина на отчитането му, се установява с Правилника. Отмяната на задължението на работодател, който е микро- или малко предприятие, да издава Правилник за вътрешния трудов ред на практика го лишаваше от възможността с един вътрешен акт да уреди въпросите, свързани с разпределението и организацията на работа в предприятието. Наличието на установени вътрешни правила по тези въпроси е в интерес и на двете страни в трудовото правоотношение.