10 спрени обекта, участъци и машини и 9 лица без сключени трудови договори са установени при проверки на 9 август в София
Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова се включи на 9 август 2016 г. в проверки на строителни обекти на територията на София заедно с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Румяна Михайлова. Девет екипа от Главна инспекция по труда провериха през деня 20 строителни обекти и 38 предприятия. На проверените обекти са заварени да работят 190 работници.
Установени при проверките са около 160 нарушения. От тях 64 са нарушенията, свързани с липсата на обезопасяване от падане от височина, срутване на земна маса и др. Нарушенията, свързани с електробезопасността са 28. Нарушенията, свързани с непровеждане на ежедневния инструктаж, са 8.
Спряно е строителството, до отстраняване на нарушенията, на три от четири сгради на един строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Принудителната административна мярка е предприета заради необезопасени контури на етажните плочи и на отвори на конструктивни елементи, което създава риск от падане от височина. Общо при проверките през деня са спрени 10 необезопасени обекти, машини, съоръжения, работни места, дейности, които крият риск за живота и здравето на работниците.
Установени са 9 лица без сключени писмени трудови договори. Един обект, в кв. „Манастирски ливади“, е бил напуснат масово от работещите при влизане на контролните органи на ИА ГИТ през дупка в оградата. Фактът, че строителните обекти са открити и с много възможности за изход, които позволяват работещите да ги напускат бързо, е идентифициран като проблем на контролната дейност. Поради това е въведена практика обекти, за които има съмнение, че се напускат умишлено от работещите, да се проверяват почти ежедневно след първото посещение. Наблюдава се тенденция в тези случаи да се сключват договори с работниците, дори към момента на проверката те да не са били установени на работните им места или установените лица без договор на обекта да са били единици, в което се изразява превантивната дейност на ИА ГИТ.
При проверките на 9 август в София най-честите установени нарушения са идентични с тези, които се установяват при контролната дейност в строителството като цяло. Риск от падане от височина създава използването на скелета, които не са обезопасени с парапети от трите си страни; използване на ограждения без монтирана бордова лента, преминаване между отделните нива на скеле, чрез изкачване по конструкцията, а не посредством специално предвидена за целта стълба; необезопасени тераси; импровизирани преходни мостчета и пасарелки без парапети. Скелетата не се ограждат с предпазни мрежи, когато се работи на височина по фасади в населени места, където преминават хора или превозни средства, което създава опасност от удар при падане на тежки предмети.
Опасност от затрупване на земни маси създават други чести нарушения, като работата в необезопасени изкопи с вертикални стени, по-дълбоки от 1,5 м или използваното укрепване не е съобразено с устойчивостта на земните маси, особено при овлажняване на почвата в следствие на валежи. Допуска се изкопаната земна маса и строителните материали да се складират в близост до ръба на изкопа, в зоната на естественото срутване. В същата опасна зона се допуска и движението на строителна механизация. Законодателството изисква да има минимум 1 метър обезопасена зона от ръба на изкопа, в която е забранено складиране на земна маса и материали, както и движението на техниката.
И в строителството една от сериозните опасности идва от поражение от електрически ток в резултат на често установявани случаи на отворени електрически табла; електрически кабели на временни инсталации, положени по терена по начин, с възможност за механичното им увреждане (пробиване, срязване и допир до тоководещи части). По време на проверките на 9 август дори беше установен кабел, положен във водата след валеж.
Опасност от спъване, подхлъзване, падане, срязване, пробождане създават строителни отпадъци и материали, разхвърляни на работната площадка и по работните зони, както и положени върху земята кабели, маркучи и др.
Благодарение и на различни европейски програми и проекти работодателите все по-често осигуряват специално облекло и лични предпазни средства, съобразени със стандартите (каски, обувки със защитена срещу пробождане подметка и бомбе със защита срещу смазване, премазване). Въпреки това липсата им на обектите или неизползването им продължава да е едно от честите нарушения. В този случай, ако има осигурени лични предпазни средства, отговорност носи както самият работник, така и отговорното лице, което го е допуснало до работното място без тях.
Секторът „Строителство“ подлежи на засилен контрол, тъй като е идентифициран като един от рисковите от една страна по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - заради високия трудов травматизъм, и от друга - заради проблемите с възникването на трудовите правоотношения, работното време и почивките, заплащането на труда.
За седемте месеца на годината контролните органи на Главна инспекция по труда са извършили 2907 проверки в сектора от общо 29 149 броя. Установените нарушения на проверените обекти в строителството са 13 488 броя от общо 133 101 броя за периода. По осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд нарушенията на строителните обекти са 7248 броя. Тези, които касаят трудовите правоотношения - възникването им, разпределението на работното време, отпуските и почивките, заплащането на труда, са 6165 броя.
За отстраняването на установените в строителството предписания са предприети 12 840 принудителни административни мерки. От тях 12 727 броя са задължителни за изпълнение предписание, които позволяват на работодателите да изпълнят изискванията на закона, без да търпят финансови санкции за това. Издадени са 67 от общо 268 акта за спиране на необезопасени обекти, машини, съоръжения, работни места, дейности, които пряко застрашава живота и здравето на работещите. На практика всеки четвърти акт за спиране е бил в строителството. Най-често на строителни обекти се спират необезопасени машини - повдигателни съоръжения (кранове, хаспели), неукрепени и необезопасени скелета, циркуляри без предпазител на режещия инструмент, машини с открити тоководещи части под напрежение, необезопасено срещу поражение от електрически ток временно ел. захранване; дейността по отделни участъци или работни места, където съществува опасност от падане от височина или от затрупване от земна маса.
Издадените актове за установяване на административно нарушение за седемте месеца в сектора са 807 броя от 5204 броя общо. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е 915 460 лв. при 5.2 млн. лв. Работа без сключен писмен трудов договор е установена в 237 случая при 1451 случая общо. Тези случаи намаляват през годините.
Въпреки, че строителството остава един от най-рисковите сектори, в рамките на контрола се установява, че все повече работодатели инвестират в ново оборудване, част от което е закупено по европейски програми и проекти. Средства се влагат в скелета, строителна механизация, преносими санитарно-битови фургони и контейнери, в т.ч. химически тоалетни.
Все по-често се прави съвместна оценка на риска при едновременна работа на обекта на няколко изпълнители. Въпреки положителната тенденция, проблемът със съвместната организация на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд от няколко фирми, работещи на една площадка, все още не е решен и е едно от най-честите нарушения, констатирани на строителните обекти.
По време на контролната дейност в сектор „Строителство“ се установява, че има сериозни проблеми със спазване на трудовото законодателство от фирмите-подизпълнители - негативна тенденция, която се отчита в световен мащаб.
По отношение на трудовите правоотношения са констатирани редица нарушения по работното време. Трябва обаче да се има предвид, че това често се случва със съгласието на работниците, които са от цялата страна и предпочитат да работят по-дълго време без почивка, за да могат после да получат по-дълга такава и да се приберат по родните си места. Затова при проверка те не желаят да съдействат на инспекторите, като напускат обекта или отказват да попълват декларацията, в която реално да отразят отработените от тях дни.