Как мога да прекратя трудовия си договор с работодателя по своя инициатива, е бил един от най-честите въпроси към експерта на ИА ГИТ Невена Зидарова по време на трудовата борса за младежи, организирана от Агенцията по заетостта във Варна вчера, 4 октомври 2016 г.
Договор по инициатива на работника или служителя може да бъде прекратен на различни основания, регламентирани в чл. 326 и чл. 327 на Кодекса на труда. Когато става въпрос за условия на труд, работникът може да прекрати договора си без предизвестие, ако работодателят едностранно промени мястото или характера на работата, или размера на трудовото възнаграждение. Както и ако има промяна на работодателя и при новия работодател значително се влошат условията на труд. Друга възможност е при забавяне на изплащането на възнаграждението му.
Малко известно е, че работниците или служителите могат да прекратяват трудовите си договори веднага, ако работят на срочен договор и премиват на трудов договор за неопределено време при друг работодател. Без предизвестие могат да напуснат и когато продължават образованието си в редовна форма на обучение, постъпват на редовна докторантура или на държавна служба.
Работниците и служителите могат да напускат без предизвестие и в срок на изпитване, стига в договора да не е уговорено изрично, че той е договорен в полза на работодателя.
Когато наетият иска да напусне по взаимно съгласие, работодателят трябва в 7-дневен срок от подаване на заявлението да се произнесе дали е съгласен. Ако няма реакция, се счита, че липсва взаимно съгласие. Тогава работникът или служителят може да напусне с едномесечно предизвестие за безсрочен трудов договор и 3-месечно предизвестие (но не повече от срока на договора) при срочен договор, освен ако в договора не е уговорен друг срок. Срокът на предизвестието може да тече от деня, в който е подадено заявлението за напускане по взаимно съгласие. Работникът обаче трябва изрично да е упоменал, че при липса на взаимно съгласие, заявлението се счита за предизвестие. Той може да напусне и по-рано, но трябва да заплати обезщетение на работодателя за неспазено предизвестие. Работодателят не може да откаже прекратяване на трудов договор след изтичане на предизвестието от страна на работника, а ако го прекрати по-рано, дължи обезщетение за периода до края на предизвестието.
Какви обезщетения се полагат при прекратяване на трудов договор са били другите чести въпроси към експерта на ИА ГИТ на трудовата борса във Варна.
Тези обезщетения зависят от основанието, на което е прекратен договорът, и са разписани подробно в Раздел III на Кодекса на труда. Най-често работникът или служителят има право на обезщетение за оставане без работа. То е в размер на една брутна заплата и се полага както при прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя, така и в случаите, в които работникът е напуснал без предизвестие заради обстоятелства по вина на работодателя - забавени заплати, промяна на условията на труд. Изплаща се месец след прекратяване на трудовото правоотношение, по писмено искане на работника, ако работникът не е започнал друга работа. Това обстоятелство се доказва с трудовата книжка, а самото обезщетение се вписва в нея. Ако работникът е работил срещу по-ниско възнаграждение, бившият му работодател изплаща разликата върху него.
Друго обезщетение, на което останалите без работа, често имат право, е за неспазено предизвестие. Ако работодателят не е спазил едномесечния срок на предизвестието, дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок, което се дължи веднага. Такова обезщетение дължи и работникът.
При прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанията, работодателите дължат обезщетение от най-малко 2 брутни заплати на работници и служители, които са придобили право на пенсия. То се полага включително и при право на т.нар. ранно пенсиониране, което позволява лицата да получават пенсия в намален размер до 1 г. преди навършване на пенсионната възраст. Това обезщетение се изплаща обаче само при прекратяване на трудовото правоотношение. Т.е. ако работникът или служителят се е пенсионирал без да напуска работа и договорът му бъде прекратен след това, той има право на обезщетението, но към момента на напускането, а не към момента на пенсионирането. Работници и служители, работили при един работодател през последните 10 г., имат право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати. Обезщетението за придобито право на пенсия се получава веднъж, независимо от това в какъв размер е изплатено (2 или 6 брутни работни заплати).
Когато договорът се прекратява в срока на изпитване, се изплаща само обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Във всички случаи се полага обезщетение за дните неизполван платен годишен отпуск, непогасени по давност.
Кога се изплащат възнагражденията, е друг въпрос, от който са се интересували хората.
Срокът, до който работодателят е длъжен да изплати възнагражденията, е сред задължителните клаузи в един трудов договор. Уговарянето на този срок е важен, защото след изтичането му работещите могат да предявяват претенции за забавените възнаграждения както пред ИА ГИТ, така и пред съда.
Мога ли да получа характеристика за професионалните си качества от работодателя, се е поинтересувало едно лице, на което работодателят е отказал издаване на такава.
При писмено искане от страна на работника или служителя, работодателят е длъжен в 14-дневен срок да издава обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества, според разпоредбата на чл. 128а, ал. 2. Като цяло чл. 128а регламентира задължението на работодателя да издава, в 14-дневен срок, документи, свързани с трудовото правоотношение, но след писмено искане от страна на работещия. Едва след изтичане на този срок, както и само при доказателство, че искането е писмено, лицата могат да потърсят съдействие от Инспекцията по труда, ако работодателят не им предостави документите.
Интерес е проявен и към процедурата по възстановяване на загубена или унищожена трудова книжка от ИА ГИТ.
Тя е описана подробно на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно обслужване“, подрубрика „Процедури“ http://www.gli.government.bg/page.php?c=112&d=318.